"И ей така, изведнъж, в средата на най-обикновения живот, любовта ни дарява с приказка."

Още преди около месец Ви помолихме на нашата фейсбук страница да ни изпратите своите романтични истории/пожелания/мисли за Св. Валентин, за да ги съберем в един красив и трогващ пост по повод празника. Няма повече да губя време с излишни приказки и ще ви покажа какво ни изпратихте Вие, нашите читатели (запазили сме оригиналния правопис и пунктуация).

„ Моята любовна история е банална, влюбихме се на работното място и след 6 месеца бяхме семейство!Някои казваха, че е прекалено бързо, но нищо не е „прекалено бързо“ за истинската любов. Вече три години сме заедно и все така се обичаме, както и преди“

Елена, от Бургас

„Любовта за мен е да искаш да прекараш цялата вечност с твоя любим, да се събуждаш и да се усмихваш, че е там.“

Веска, от София

„За мене любовта е най-нежното,най-съкровеното чувство.Любов е да подадеш ръка, да подариш надежда, да дариш усмивка. Любовта е доверие и споделяне. Любовта е в цветята, в гората, в океана, в природата. Любов е да се радваш на изгрева и залеза, любов е да прощаваш на този, който те е наранил и оскърбил. Любовта е толкова много неща, колкото ти се иска да бъде. Тя те оформя като човек, ти оформяш нея като чувство и себе си чрез нея. Любовта не се среща само в един човек, тя може да е във всеки и всичко. Тя е навсякъде около нас, трябва само да имаме сетива, за я почувстваме..и когато я открием само тогава животът ни придобива смисъл.“

 Невин Бекир

„Любимата ми книга е „Отнесени от вихъра“, такава съм и аз безнадеждна романтичка, която винаги ще търси истинската любов, защото вярвам, че за всеки си има по някого някъде там.“

 Тони П.

„Срещнах приятеля ми на морето, той работеше през лятото в един хотел на рецепцията, а аз с приятелки бяхме си запазили стаи за ваканция. Много го харесах още като го видях, а той беше един сериозен и дръпнат, но не устоя на чара ми и все още ме търпи каква съм луда глава, вече цели 6 години! Благодаря ти, слънце!“ 

Александра Фотева

Предимствата на кафето

Научно доказано е, че една до две чашки кафе дневно, допринасят за по-доброто ни здравословно състояние.
Кафето подобрява паметта и действа тонизиращо на целия организъм.
Десетилетия, полезността на точно тази напитка се подценява драстично, а една от основните причини за това е, че съдържа кофеин. Всъщност точно кофеинът намалява значително физическата преумора. Той увеличава бдителността и стимулира производството на адреналин. Погрешно е схващането, че той е отрова. Ако не се прекалява с кофеина, той в действителност няма абсолютно никакви странични ефекти, а само ползи. Прието е, че количество до 300мг. кофеин на ден е напълно безопасно за организма. 

В една чаша кафе се съдържат различни количества кофеин, но най-често дозата е между 50 и 80мг. За времето, през което действа, кофеинът подтиска сънливостта и увеличава концентрацията на мозъка. Той подобрява дишането. Точно кофеинът отговаря и за ускоряването на метаболизма, затова е изключително полезен за поддържане на тялото в добра форма. Кофеинът е безопасен, опастност се появява единствено когато има наличие на сериозно предозиране или комбиниране на много кафета с няколко енергийни напитки, в чийто състав също има наличие на кофеин.
Защо е полезна ежедневната консумация на кафе?

1. Кафето съдържа антиоксиданти и ни кара да се чувстваме по-щастливи. Редица изследвания установяват, че ако пием кафе, вероятността да изпаднем в депресия намалява с 15%.

2. Кафето подобрява паметта ни. С нарастване на възрастта, хората, консумирали умерени количества кафе ежедневно, дълги години, имат по-добра памет от тези, които са избягвали употребата на напитката.
3. Напитката действа успокояващо и ободряващо.
4. Кафето засилва метаболизма на тялото и по този начин ние поддържаме фигурата си привлекателна.
5. Хората, които пият редовно кафе са по-защитени от болестта на Паркинсон в сравнение с тези, които не обичат напитката.
6. Чашка кафе се препоръчва след уморителни тренировки – установено е, че напитката намалява болките в мускулите, също както аспиринът.

Как да изглеждаме забележително

Всяка жена може да изглежда впечатляващо, стига да пожелае това. Нека първо започнем с желанието ни да имаме впечатляващ външен вид, защото то е основата на всичко останало. Немалко представителки на нежния пол не вярват, че могат да впечатлят околните с визията си. Причините за това са най-разнообразни – наднормено тегло, ограничени финансови възможности, липса на достатъчно свободно време, наличие на комплекси и т.н. Преди да си припомним най-важното, което трябва да следваме, за да изглеждаме наистина забележително, е добре да сме убедени, че всички ние, без изключение, можем да изглеждаме наистина прекрасно. Защото цялостното ни излъчване, самочувствие и увереност не могат да бъдат поставени в каквито и да било рамки. Всички сме виждали безумно богати жени, но облечени неподходящо и грозно, нали? Виждали сме и по-закръглени дами със завидно харизматично излъчване, както и жени, които не изглеждат особено добре, въпреки че са слаби, високи, с идеална фигура, която попада в точните математически мерки за красота. Добрата визия е най-вече изкуство, стил и невероятен усет за красота!
Нека си припомним основните правила, без които не можем да постигнем впечатляващ външен вид.

1. Всичко е въпрос на съчетаване на основните фактори, определящи външността ни, а именно: прическа, бижута, дрехи, обувки, грим, парфюм, походка.
Може да сте с много скъпи дрехи и бижута, да сте току-що излезли от фризьорския салон, да имате страхотни обувки и още по-невероятен модел чанта, но дори само един несъобразен цвят на червилото, ще промени цялостното ви излъчване. Винаги трябва да се стремим да изглеждаме сладки и привлекателни цялостно. Дори само едно неподходящо бижу, може да провали всичко.


2. Дрехите ни трябва да подчертават всичко хубаво, което притежаваме. Има дрехи, които дори да са нашият размер, те просто не са нашата кройка. В случай, че имаме съвършено тяло, винаги трябва да помним, че това не е причина да се облечем твърде предизвикателно, така няма да изглеждаме по-секси, напротив, ще
постигнем обратния ефект. Това е най-лесният начин да направим лошо впечатление.


3. За да изглеждаме добре, трябва да се чувстваме добре. Това се отнася за всичко – за дрехите, прическата, бижутата, обувките....Много красивите, но неудобни обувки ще променят походката ни и от там впечатлението за нас ще бъде различно от желаното. Ефектните, но тежки обици променят автоматично жестикулирането и изражението на лицето, а красивата, но трудна за използване чанта може да ни изнерви до крайност, което също ще окаже влияние върху цялостния външен вид и поведение.


4. Цветът, дължината и формата на косата трябва да подхождат на лицето. Много често ние с години търпим прически, които не ни подхождат и в момента в който предприемем положителната промяна, виждаме колко по-добре изглеждаме. Косата променя изключително много външния вид, тя е много важен фактор.

12 тайни за щастлив семеен живот

1. Разпределяне на отговорностите.
Това е най-важната част в един брак. Няма как бракът да бъде успешен, ако само единият полага усилия за това. Всички отговорности трябва да бъдат разпределени, да не се делят на мъжки и женски, а партньорите взаимно да си помагат и подкрепят, защото трудностите в живота са непрекъснати. Ако единият от съпрузите е мързелив, безотговорен и не допринася по никакъв начин за спокойствието и хармонията в семейството, разчитайки изцяло на действията и решенията на другия, тогава имаме всичко друго, но не и хубав семеен живот.

2. Без заповеди и команди.
Никой не обича да бъде командван какво да прави. Всеки човек е различен и всеки има своето лично мнение по даден въпрос. Налагайки на всяка цена своите виждания за определено нещо, вие карате другия да се чувства ненужен. А и няма гаранция, че вие самите не грешите.

3. Радостта от живота.
Стремете се, въпреки всички трудности в съвместния ви живот, да се радвате на живота – такъв, какъвто е, докато се борите за постигането на общите ви мечти. Подарявайте на половинката си много внимание, грижа, обич, правете изненади! Въпросът не е в цената на подаръците, а в емоцията, изненадата и желанието да зарадвате другия. Това освежава взаимоотношенията. Не се оставяйте да попаднете в коловоза на скучното и сиво ежедневие.

4. Не коментирайте личния си живот!
Помнете, че колкото по-малко споделяте с различни хора за личните ви взаимоотношения, толкова по-добре. Не обсъждайте личния си живот подробно с другите – приятели, познати, роднини, колеги. В противен случай рискувате различни хора да се месят непрекъснато във взаимоотношенията ви, да ви дават неискани съвети, да ви критикуват или осъждат. Запазете красотата на личните си взаимоотношения само и единствено за вас, проблемите също - така или иначе ще ги решавате вие, не някой друг.

5. Не се ядосвайте за глупости!
Това че единият от вас е изнервен от продавачката в магазина, или натоварения трафик, или каквото и да било друго, не трябва да става причина за напрежение. Приемете, че атмосферата в България е такава - има много намръщени, изнервени и неудовлетворени от себе си хора. Вие не може да промените средата, променете начина си на мислене - не обръщайте внимание и не си разваляйте настроението заради хора, които най-вероятно, никога повече няма да видите. Не допускайте пренасяне на негативни емоции в семейството, заради някой друг. Съсредоточете се върху мечтите и целите, които искате да постигнете заедно с партньора си, и не обръщайте внимание на лошото настроение или ниското самочувствие на околните.

Какво ни е необходимо, за да сме щастливи?

Много хора не притежават усещането за щастие?  А дали същите тези хора не са щастливи, без да могат да го осъзнаят?  

Нима не е истинско щастие, че ни има, точно нас, точно такива каквито сме – неповторими и уникални, че сме живи? Нима това, че съществуваме тук и сега не е най-голямото щастие на света, независимо от трудностите в живота ни? Много често ние се оплакваме от случващото ни се, но в същото време, милиони други хора мечтаят да имат нашия живот. Често се натъжаваме, че нямаме пари да си купим онези скъпи обувки, а колко много хора по света не могат да ходят. Колко пъти сме съжалявали, че не можем да си позволим  красивата почивка до някой от десетките невероятни острови по света, но в същото време някой заспива гладен, защото не е имало какво да вечеря.

Доста често животът ни се струва еднообразен,  скучен, дори безсмислен,  но даже не се замисляме, че в този момент някой, някъде се бори просто да бъде жив. Някой, някъде би дал всичко да е на нашето място, да може да стане, да се облече и да отиде на работа.

 Сега ще си кажете: “много лесно е да се напише да се чувстваме щастливи, но реално проблемите пречат”. Няма човек, в живота на който да има само радостни преживявания и безспорно на всички ни се налага да преодоляваме някакви препятствия. Трудностите са много и най-различни, но така или иначе, те са неделима част от нашето съществуване. Дали ни липсват достатъчно пари, или онази голяма любов, за която винаги сме си мечтали или професията ни не ни удовлетворява, това няма никакво значение.  Единственото, което има значение е как ние възприемаме случващото се, какво е нашето отношение към него. Отношението ни към всяка една ситуация, определя дали ще сме щастливи или не. Ако ние престанем да бъдем недоволни и започнем да бъдем благодарни, за всичко прекрасно в живота ни, ние ще започнем  да живеем пълноценно, в хармония със себе си.

 Трябва да обичаме точно нашия живот, точно такъв какъвто е, без значение от обстоятелствата в него, докато се борим за постигането на поредната мечта. Защото винаги нещо  няма да е както трябва, пълно щастие не същестува, но пък съществува изборът на какво да обръщаме внимание. 

Много хора си мислят, че  нямат причина да бъдат радостни и доволни, че не им върви в живота, защото не са много красиви, много богати или пък много умни. Лесно човешкото съзнание поставя  граници, чрез които се самозалъгва. Всички ние ценим различни неща, имаме различни приоритети, как тогава можем да кажем ето това е щастието. Щастие е просто онова, което ни прави усмихнати.

Винаги има причина да се чувстваме щастливи, но не успяваме, защото съзнанието ни е съсредоточено  върху моментите, които определяме като нещастни. Тогава наистина няма как да се почувстваме щастливи, защото мислите ни са фокусирани върху негативното.

Споделено с нас: Моята любовна приказка

Честит Свети Валентин на всички влюбени и щастливи хора!Обичайте се винаги,защото колкото и банално да звучи-любовта е всичко!

Днес по случай празника сме приготвили откъси от разкази на наши читателки,които с любов споделят техните романтични истории.

  

  

Всички публикувани и-мейли са без корекции(правопис,пунктуация),точно така,както сме ги получили.

"Може ли да бъде описана любовта?Не може, за мен тя е събуждането до любимия човек сутрин, грижата му за мен,когато съм болна, целувката вечер, разходките хванати за ръка, топлото кафе в Коста,което пием заедно, сладките безгрижни летни вечери! Това за мен е любовта!”

Йоанна,20г

*****

 

 „Запознахме се на морето, в Несебър на плажа. Аз бях в женска компания,а той в мъжка. Играеха волейбол на плажа,а аз минах покрай тях,когато ме една топла,напечена от слънцето волейболна топка ме удари по главата.Ще се засмеете от тази нелепа ситуация,но той дойде да ми се извини лично.Аз първоначално се направих на ядосана,но след извинението ми стана хубаво,защото беше много мил и внимателен. След около час ме намери на плажа (не бяхме далеч от тяхната компания) и ми донесе студен фреш от пъпеш ,за да се извини още веднъж. Никой не беше правил досега такъв жест за мен досега и бях силно заинтригувана. А той ме покани на кафе следобед!Бях на седмото небе и все още съм и досега сме заедно,а вече и сгодени!"

Силвия-27г

***** 

"Омъжена съм от 3 години и мога да заявя,че всяка става все по-хубава,любовта и обичта ни укрепват и растат все повече и повече,а вече има и към кой да са насочени заедно – имаме си дъщеричка на 5 месеца.Най-хубавото ангелче на земята!Искам да споделя с вас какво прави моя съпруг всяка година на годишнината от сватбата ни- води ме на мястото,на което се видяхме за първи път, един красив парк в Пловдив.Там прекарваме деня( август месец е),защото си е само наш!И всеки път получавам букет от рози, всяка година с една повече от предишната.Не знам дали не го е видял на някой филм,но и не ме интересува,защото достатъчно важен ми е жеста му! "
Марияна,29г

***** 

Човекът и времето или как да разбираме Стиймпънк-а

Малък часовников механизъм, за който стрелките са отминал спомен за тиктакаща гонитба, а времето е ... времето е отдaвна спряло. Позабърсан от натрупания прах, украсен с едно – две малки камъчета, претендиращи за кристали, и залепен на парче китайски метал. Това е съдбата на символа на цяла една епоха. Единственото, което подсказва неговото значение е малко етикетче с надпис Стиймпънк. Модерно е.

            Замисляли ли сме се какво всъщност означава стиймпънк или може би Стиймпънк. Според Оксфордския онлайн речник, това е жанра на научната фантастика, която включва повече парни машини, отколкото съвременни технологии. С малко думи Стиймпънкът съчетава реалното, представено чрез човешкия прогрес – машините (парните машини, влаковете) и измисленото, фантастичното – красивите цветя, птици, загадъчните насекоми и др.

    Да, ама не съвсем. Ако трябва да ситуираме тази „мода“ на линията на времето, то това е времето на управление на кралица Виктория в Англия, т.нар. Викторианска епоха (1837 г. – до началото на 20-ти век). Това е дълъг период на небивал просперитет за кралството – броят на населението се удвоява, печатът увеличава в пъти своите тиражи, архитектурата придобива нов облик, а благодарение на разрастващата се железница, хората стават все по-подвижни. До къде ще стигнеш е въпрос на социален статус - границата между богатството и бедността също нараства. Променят се и ценностите. Заможните посещават театър и опера, интересуват се от музика и изкуство, отдават се на хазарт, пиене и леки жени. За бедните остава негодуванието и сивотата на ежедневието. Не случайно някои автори наричат Стиймпънк-а „среща на Готика с кафявото“.

Обратно в настоящето

Настоящето е всичко, с което разполагаме. Този момент, точно сега, е единственият, в който откриваме нещо, каквото и да било. Каквото и да ви се случи, когато и да мислите,че ви се случва, единствения момент, в който е възможно да го преживеете, е само сега. Когато си спомняте за него, то вече не се случва, то е само спомен в ума. Когато го планирате, то е още само една фантазия. Не съществува във физически план. Така наречените бъдеще и минало са по- скоро абстракции на човешкия ум. А абстракциите са често измамни. Реалността се случва винаги и единствено сега. Когато настоящето е хубаво, ние си казваме: „Прекрасен уикенд, но утре отново съм на работа…”,тази мисъл автоматично ни изхвърля от момента и ни пренася в бъдещето. Когато настоящето е болезнено и неприятно, ние му се съпротивляваме и го отхвърляме. Прескачаме от болките в миналото към страховете за бъдещето. Така незабелязано преставаме да живеем.

Настоящият момент е единственият момент, в който откриваме живот. В миналото и бъдещето няма живот.

Модерно ли е да си щастлив?

Преди години, когато срещнехме някой познат на улицата и той ни попиташе от любезност „Как си?” , отговаряхме с половин уста „Горе- долу”. За да не ти завиждат или да не предизвикаш лошия късмет  си беше направо модерно да се оплакваш. Ако за последните месеци ти се е случило едно единствено неприятно нещо, точно за него да разкажеш, с елемент на драма в гласа. Така в нас остава чувството, че сме защитени, че едва ли не сме застраховани от лошите събития.  Днес е обратното. Каквото и да ти се случва си длъжен да си щастлив, да си усмихнат и ведър.

Позитивно мислене, духовни учения, езотерика….Това ли е новата мода? А как да се интересувам от душата си, ако нямам работа и средства, ако се налага да работя на две места, за да оцелявам, ако страдам и отвътре съм почти мъртъв.

Тези два противоположни подхода към живота имат обаче нещо общо– отричат или направо вървят срещу истинското ни усещане. Стимулират лицемерието. Всеки от нас има поне един познат, който много се гордее с това, че е винаги усмихнат и изобщо не си дава сметка, че понякога е просто озъбен. Мислим си, че заблуждаваме околните, а всъщност най- много вредим на себе си. Не си даваме сметка, че това разминаване между вътрешното ни усещане и това което показваме отвън „изяжда”, като истинско чудовище огромна част от нашата енергия. Енергия, която можем да вложим в куп полезни и градивни неща. В усилие за промяна на неприятната ситуация, в креативност или творчество. Да си постоянната жертва или пък непрекъснат оптимист си е равно на изкривяване на реалността. Има ли значение в коя посока ще я изкривим? Все е половинчата.

Време за почивка или време за ремонт

Седя си на дивана насред стаята, а около мен кашони и пълен безпорядък. Защо ми трябваше това? Не можеше ли да почакам до догодина…Странен е този момент. Решаваш да освежиш, да подредиш, но изобщо не се досещаш, колко много ще разхвърляш преди това. И започваш– старателно сгъваш дрехите, изваждаш книгите от библиотеката, завиваш мебелите…В един момент попадаш на стари снимки или онези малки сувенири донесени от някое пътуване. Някоя картичка или рисунка с надпис „За мама”. Нещо отдавна забравено те докосва и емоциите нахлуват без да си ги поканил. Оказва се , че това не е просто ремонт на апартамент, а вътрешно пренареждане.

 Колко отдавна имах прическа ала „Флаш денс”, забравила съм как изглеждах на сватбата си, а на тази снимка децата ми са без зъби…Прибрала съм в шкафа сълзите, болките, радостите си.

И сега какво? Какво да правя с цялата тази история?  Съпругът ми пренарежда собствения си вътрешен свят. Момчетата ни са вече мъже (отидоха на първото си море сами). Приятелите ми са на работа или на почивка, а аз стоя насред истинската бъркотия и се питам къде ли са новите места на старите преживявания. Какъв ще бъде новият ред на нещата? Ще има ли място за всичко? Ще ми хареса ли да живея по новому?

Къде са ни медалите?

Летните Олимпийски игри в Лондон приключиха.Равносметката-като няма какво да броиш,няма  и равносметка.

От страна,която е печелила по тридесет медала ,станахме страна с два,но щом Бойко Борисов е доволен,значи е "добро" представянето ни?

Ами,не...тъжната истина е,че сме на светлинни години от добро представяне и е глупаво да ни замазват очите с незаслужени суперлативи.

Къде е времето,когато България имаше 41 медала в Москва '80 или 35 в Сеул '88,дори в Сидни 2000 и Атина '04 имахме по 12-13,което за нашата малка родина си е успех.

От водеща сила в спорта,сега сме точно там,където сме и с всичко друго-никъде.Не се движим напред,дори не стоим на едно място...а си затъваме стабилно.

Затворихме спортните училища,базите за плуване,стадионите и залите се рушат,след промените новата власт оповестява,че "Спортът е витрината на комунизма" и слага точка на градения труд с години.Спортът си е спорт,щом е определям като комунистическа черта,защо страни,които са нямали общо с това политическо движение са сред първите по медали?И защо младите ни надежди са придърпани от страни като Казахстан и Азербайджан?

10 съвета за 18-годишните

Наскоро прочетох подобна статия и ми се искаше да предам моите мисли по нея.Не че отдавна съм била на 18,има няма 5-6 години,но от дистанцията на времето винаги изглежда колкото близо,толкова и далеч.

Вчера докато се прибирахме с приятеля ми към вкъщи минахме покрай едно кафе/заведение,намиращо се на голям булевард.Не се изненадах много от ситуацията в него-бе пълно с 17-18 годишни младежи,всичките доста почерпени,друсащи гюбеци и гонещи се по улицата под звуците на една чалга песен,която звучеше толкова неописуемо абсурдно,че дори няма да коментирам текста и. Но най-лошото не беше това,а начинът,по който тези млади хора ни изгледаха,докато минавахме покрай заведението-надменно и злобно.
Кога 17-18 годишните станаха такива?
И аз бях на тези години и аз се забавлявах и танцувах,но бях изпълнена с очаквания,с мечти,с идеи и гледах света със светнали очи.Защо от поколение на поколение младежта върви надолу и надолу?Това ли са хората,които "трябва да оправят положението"?
Ако продължа с размислите по темата може би ще напиша неща,които няма да се харесат на много хора,а не това е темата на поста ми.
Иска ми се,който прочете този пост да се замисли върху това какъв е в момента и дали е доволен от себе си,а може би и ще се помисли върху написаното по-долу.Не знам дали,когато бях на 18 щяха да ме впечатлят тези съвети,но определено са малки истини.


1.Докато не се изгубиш,няма как да се намериш.
Няма точно обяснение на изречението.Много пъти в живота си човек се чувства изгубен,без посока,но именно в тези моменти се осмислят най-важните за нас неща и можем да намерим себе си,да вземеш правилните решения и всичко да си дойде отново на мястото.

2.Приемете промяната-без значение какво е положението Ви в момента,то винаги може да се промени.За всяко нещо си има причина,може да не е видно отначало,но с времето ще разберете.В един филм някой каза "....понякога промяната е всичко".И наистина е така,тя идва точно,когато се нуждаеш от нея.