Обратно в настоящето

Настоящето е всичко, с което разполагаме. Този момент, точно сега, е единственият, в който откриваме нещо, каквото и да било. Каквото и да ви се случи, когато и да мислите,че ви се случва, единствения момент, в който е възможно да го преживеете, е само сега. Когато си спомняте за него, то вече не се случва, то е само спомен в ума. Когато го планирате, то е още само една фантазия. Не съществува във физически план. Така наречените бъдеще и минало са по- скоро абстракции на човешкия ум. А абстракциите са често измамни. Реалността се случва винаги и единствено сега. Когато настоящето е хубаво, ние си казваме: „Прекрасен уикенд, но утре отново съм на работа…”,тази мисъл автоматично ни изхвърля от момента и ни пренася в бъдещето. Когато настоящето е болезнено и неприятно, ние му се съпротивляваме и го отхвърляме. Прескачаме от болките в миналото към страховете за бъдещето. Така незабелязано преставаме да живеем.

Настоящият момент е единственият момент, в който откриваме живот. В миналото и бъдещето няма живот.

Животът ни днес се състои в какво ли не - работа, домакинство, постоянни ангажименти,а в малкото свободно време непрекъснато сменяне на телевизионните канали с дистанционното. Разпокъсан, раздробен, претоварен, свръх забързан Живот, изпълнен до краен предел с дейности, с предмети, с информация, със съобщения. На фона на едно смътно чувство: за несигурност и неудовлетвореност...

Ако бележникът ви всеки ден е разграфен до минута, вие не управлявате живота си, а само вашето време! Така се появява усещането за липса, което може да стигне до там, че да започне да ви се струва, че не живеете собствения си живот. 

Наистина в старанието си да държите времето под контрол вие ограничавате избора си и не оставяте място за изненадата, за спонтанността или за естествените случайности в живота. Сякаш, че за да контролирате опасностите отвън сами сте се затворили в клетка. 

Да, тя спира онова, което не сте планирали, онова, което ви се струва застрашаващо, предпазва ви от объркване, от несигурност и рискове… но същата тази „предпазваща” клетка най- вече ви пречи да дишате и ви отнема една от най- важните функции на човешкото същество:способността да твори, да твори собствения си живот.

Колкото повече се оставяме да ни отвлича средата, нейните проекти, задължения, обещания, съблазни, толкова по уязвими и бедни ставаме.

Как можем да се спаси? Как да излезем от играта на часовника и ума?

Като поне за няколко минути оставим настоящето да бъде такова, каквото е, без да го планираме, пренареждаме и поправяме (в това отива огромно количество енергия).    

Подарете си няколко минути настояще и това ще ви зареди за целият ден. Цената на доброто физическо и психическо здраве не е толкова висока- само няколко „глътки” настояще!

Точно в този миг ви предлагам една кратка среща с настоящето!

• Затворете очи и усетете дъха си, няколко минути се съсредоточете само в дишането си.
• Усетете как чудото на живота пулсира вътре във вас. Без да го контролирате то следва своя ход.
• Каквото и да се случва в този момент го приемете и се отпуснете. Позволете му да мине през вас!

Автор: Аксиния Цветанова