Честит Свети Валентин
на всички влюбени и щастливи хора!Обичайте се винаги,защото колкото и банално
да звучи-любовта е всичко!
Днес по случай
празника сме приготвили откъси от разкази на наши читателки,които с любов споделят
техните романтични истории.
Всички
публикувани и-мейли са без корекции(правопис,пунктуация),точно
така,както сме ги получили.
"Може ли да бъде
описана любовта?Не може, за мен тя е събуждането до любимия човек сутрин,
грижата му за мен,когато съм болна, целувката вечер, разходките хванати за
ръка, топлото кафе в Коста,което пием заедно, сладките безгрижни летни вечери! Това за мен е любовта!”
Йоанна,20г
*****
„Запознахме се на
морето, в Несебър на плажа. Аз бях в женска компания,а той в мъжка. Играеха волейбол
на плажа,а аз минах покрай тях,когато ме една топла,напечена от слънцето
волейболна топка ме удари по главата.Ще се засмеете от тази нелепа ситуация,но
той дойде да ми се извини лично.Аз първоначално се направих на ядосана,но след
извинението ми стана хубаво,защото беше много мил и внимателен. След около час
ме намери на плажа (не бяхме далеч от тяхната компания) и ми донесе студен фреш
от пъпеш ,за да се извини още веднъж. Никой не беше правил досега такъв жест за
мен досега и бях силно заинтригувана. А той ме покани на кафе следобед!Бях на
седмото небе и все още съм и досега сме заедно,а вече и сгодени!"
Силвия-27г
*****
"Омъжена съм от 3
години и мога да заявя,че всяка става все по-хубава,любовта и обичта ни
укрепват и растат все повече и повече,а вече има и към кой да са насочени
заедно – имаме си дъщеричка на 5 месеца.Най-хубавото ангелче на земята!Искам да
споделя с вас какво прави моя съпруг всяка година на годишнината от сватбата
ни- води ме на мястото,на което се видяхме за първи път, един красив парк в
Пловдив.Там прекарваме деня( август месец е),защото си е само наш!И всеки път
получавам букет от рози, всяка година с една повече от предишната.Не знам дали
не го е видял на някой филм,но и не ме интересува,защото достатъчно важен ми е
жеста му! "
Марияна,29г
*****
"Моята история е
банална за някои,но за мен е специална и красива! Аз и моя годеник сме
най-добри приятели!Да, ще си кажете абсолютно нормално за двама добри приятели
да станат гаджета след това...но за нас не беше.Стана много странно и
неочаквано и двамата имахме предишни дълги връзки,споделяли сме си за тях,
оплаквали сме се, разказвали сме си и хубавите моменти. Всичко това продължи
няколко години, докато не стана така, че той се раздели с неговата приятелка
неочаквано за мен. А след около месец и
аз приключих връзката си. Останахме сами и имахме още повече поводи за
оплакване и мърморене. Но постепенно аз усетих,че започваме да се търсим много
повече, беше ни някак различно прекарано времето заедно, нищо не беше същото от
един специален момент натам. Бяхме заедно на рожден ден у наша обща приятелка,
когато пуснаха бавна песен и той ме покани.Всичко беше по приятелски,докато не
се погледнахме по по-различен начин изведнъж. Неразбираемо е за всеки,който не
е изпитал нещо подобно. След това се държахме все едно нищо не е станало,
докато месец след това, не попаднахме на подобно събиране и пуснаха същата
песен...всичко изглеждаше много нагласено и наистина се оказа,че е...той го
беше нагласил. От тогава сме заедно,вече цяла година,а сватбата ни ще е на 20 юни!"
Елизабета, 25г
*****
Здравейте мили дами,
Обикновено не бих седнала да разказвам за себе си, но това
което ми се случи преди три месеца и половина промени живота ми. След
поредица неуспешни връзки и опити да намеря любов, си казах, че трябва
да отдам внимание на себе си, да спра да търся и да повярвам, че
правилният човек все някак ще ме открие. Колкото и тривиално да звучи,
мили дами, това е истината. В момента живея в Англия и в началото на
месец септември миналата година реших да се прибера до България за три
седмици и просто да си почина от всичко. Втората вечер след моето
прибиране излязох с приятели да се повеселим в родния ми град. Града е
малък, всички се познават ако не лично, то поне по физиономии. Бях
виждала това момче още преди много време, когато и двамата сме били
малки, виждали сме в общи компании, както и в други случаи когато и
двамата сме били обвързани с други хора. Никога не сме се запознавали
лично...до тази съдбовна нощ. И така, аз излязох
с приятели да се забавляваме, пийнахме, потанцувахме и не щеш ли по
някакво съвпадение се засичаме с този младеж отвън пред заведението,
съвсем непознати. Аз както можете да си представите, идвайки от Англия,
съм с вирната глава и не се 'давам лесно' на местните младежи (пиша го с
шега), а от друагата страна ме заговаря някакъв младеж, закачлив но и
не много любезен, с думите 'ти като не си от тука, от къде си и за какво
си дошла' :))) Аз го погледнах така учудено и ми стана интересно,
въпреки че той беше най-невъзмутимо облечен в дрехите си от фитнес
тренировка и с тънка усмивка просто се опитваше да ме 'зачопли'. Във
всеки друг момент, аз просто бих се обърнала и тръгнала без дори да се
замисля над язвителния коментар, но имаше нещо в него...не можех да
откъсна очи от това момче и единствената мисъл която остана наоколо беше
да остана и да разбере повече за него. Сякаш невидима ръка ме теглеше
да седна и да слушам какво има да каже той, без значение дали е важно,
смислено или интересно...гласът му беше единственото което имаше
значение. Седяхме дълго и говорихме (той говореше), а аз слушах и дори
нямам представа какво ми казваше...гледах го и единственото което успях
да изрека бе "имаш много красиви очи'. При което той се усмихна, а
усмивката му бе така пленителна. Аз се влюбих в това момче сякаш в
момента в който го видях. Трябваше да се прибирам, а той ме попита дали
искам да си отида с него. Мили дами, можех да се прибера с него,
привличаше ме, бях на почивка, необвързана...но не го направих. Нещо ми
нашепваше, че това е човек който има смисъл да опозная повече от една
вечер. Прибрах се, заспах и сутринта се събудих с мисълта за него.
Трябваше да изляза на кафе за да го видя, макар и от далече. Чувствах се
като ученичка. Оказа се, че имаме общи приятели, но аз реших да не бъда
много настъпателна и седнах в друго кафе, от където можех да го виждам
без той да знае :))) Седях и кроях план как да му взема вниманието без
да изглеждам натрапчива. Разбира се, мили дами, планът беше да отида в
отсрещното кафе и под предтекст да поиксам услуга от друг приятел, той
да ме види отново и аз да разбера по реакцията му какво помни от снощи
:))) планът се оказа по-добър от очакваията ми. Поисках помощ за
компютъра си и той като рицар на бял кон взе че се притече на помощ
най-неочаквано! Разбрахме се да се видим по-късно за да ми помогне и аз
си тръгнах, с походка на грациозна котка за да не откъсне очи от мен
докато вървя :)) Малко по-късно намерих телефоният му номер и се обадих
под предтекст, че услугата ми трябва малко по-рано. Исках да видя дали
ще се отзове и той го направи мигновенно! Всичко се нареждаше като
приказка... Видяхме се за малко, помогна ми, каза, че бърза и съжалява,
че не може да остане и ме попита дали искам да дойда с него в една
кръчма вечерта където той пее. Аз се направих на недостъпна и казах, че
не зная за сега, но може и да се появя за кратко. Стоях вкъщи до
последно, до колкото можех да издържа, но сърцето ми крещеше че искам да
отида да го видя, не можех да стоя на едно място. Облякох се скоростно и
бях на уреченото място, макар и с няколко часа по-късно. Той изглеждаше
страхотно, запленена бях от каризмата на този човек. Беше висок,
красив, елегантен, изглеждаше така както винаги съм си
представяла...Когато видях радостта в очите му, че съм там...а той не
можеше да я скрие, всичко си дойде на мястото мигновено! Той ми изпя
романтична песен, специално за мен пред всички и изтанцувахме
най-красивия танц който някога съм танцувала. Всичко беше магическо.
Продължихме вечера сякаш се познаваме с години, смях, веселие,
привличане, желание...всичко в мен крещеше, че искам този мъж до себе
си! Отново дълги разговори, този път придружени и със страсти, но отново
се прибрах сама. С всяко докосване, с всяка целувка, с всяка следваща
секунда прекарана с него, аз знаех, че това е човекът когото съм чакала.
На следващият ден и двамата не знаехме какво да правим...и двамата
знаехме, че се чувстваме различно, а истината беше, че аз си заминавам
скоро. Излязохме на кафе с познати, след това отидохме на басейн и там
напълно усетих, че си принадлежим :))) Как ме прегръщаше, как ме държеше
за ръка, начина по които ме гледаше...всичко си беше като магия.
Вечерта трябваше да проверим дали последното нещо което не знаехме един
за друг ще се окаже вълшебно както всичко останало до сега... Мили дами,
пожелавам на всички Вас да откриете това усещане и тази пълнота когато
знаете, че човекът до вас е на само душевно, емоционално, но и физически
единственият за Вас. Всяко нещо изпитано с него бе като сценарий на
любим филм... Когато ме прегърна и помоли да остана сгушена до него през
цялата нощ, аз знаех, че това е моята любов и неуморното търсене на
правилният човек е намерило своя край. Изживяхме невероятни три седмици
заедно, минахме през щастие и сълзи, опознахме се така както хора се
опознават с години и всяко следващо нещо което откривахме един за друг
бе като допълнителен бонус към всичко което имахме до този момент.
Недостатъците се превръщаха в зов за помощ, щастливите мигове се
удвояваха, а всяко препядствие изглеждаше преудолимо. Дойде време да се
разделим, той ме изпрати до летището. Разделихме се с обещанието, че ще
се справим независимо от времето и разстоянието които ни разделят.
Обратно в Англия, аз и той поддържахме връзка чрез скайп всеки ден.
Минаха и добри и лоши моменти, но нито за миг не се предадохме пред
трудностите. След месец и половина се видяхме в най-романтичният град,
Париж. Изживяхме невероятни три дни заедно, които бяха магически,
изпълнени с нежност и обич. Бяхме едно цяло, неразделни... Отново
летище. Отново скайп. Дни и седмици подред, докато най-сетне се прибрах в
България за коледните празници. Да бъдем отново заедно бе повече от
любов и желание...аз бях с своята половинка, с единственият човек който
ме кара да се чувстам жива. Останах в България шест седмици през които
получих предложение за брак на коледа, когато намерих годежният си
пръстен в коледната елха и сега планираме романтична пролетна сватба
:))) Този човек преобърна живота ми! Той се превърна в причината да се
събуждам силна и готова да се справя с всяка трудност. Той е моята
половина. Той е всичко от което имам нужда. Сега отново сме разделени,
говорим всяка вечер по скайп и плачем и се смеем. И въпреки времето и
разстоянието които ни разделят, знам че всичко ще бъде наред. Нито за
миг не се съмнявам, че това е любовта на живота ми и че дните ни заедно
занапред ще бъдат изпълнени с щастие и радост. Той ми пее през
скайп...правим си романтични подаръци, планираме как и къде ще се видим
отново... Трудно е, но любовта ни е по-силна от всичко! Мили дами,
истината е това, че дори и след години в лутане и търсене на правилният
мъж, той може да се окаже до Вас през цялото време и когато сте готови
да Ви открие, всичко ще се нареди като приказка. Аз знам, защото аз
живея моята приказка днес..."
Радостина,30г
*****
"Бях го виждала само на улицата, но поканиха ме на рожден ден. Аз отидох
той беше там също... аз съм близка приятелка на рожденичката, а той
братовчед. Останахме към 3 в полунощт само аз той момичето което има рд.
и още едно момиче и момче... Момчето беше пияно и пееше нещо много
фалшиво аз и той поправяхме песента му и само се смеехме . Той беше
седнал срещу мен а момчето, което пееше беше до мен. Аз станах и се
преместих отсреща за да виждам пеещата пияница. Настаних се на стола и
там си лежах и се смеех той също до мен се смееше... аз си спуснах
ръката долу и той пусна своята ... докоснаха се ръцете ни! Аз го
погледнах в сините очи, усмихнах се и сведох глава и той се усмихна.
после ни прекъснаха.Беше към 4 сутринта ние се настанихме по стаите,
беше рожден ден с преспиване. Аз бях с рожденичката в стая... всички се
събраха в наща стая и запонаха да разказват разни страшни истории.
Угасиха лампите и всички останахме в тази стая и заспахме там.. събудих
се след около час беше ми студено.. огледах се и след като мина известно
време се осъзнах! бях на едното легло тоЙ ме беше прегърнал през кръста
и беше сгушил лице в косата ми.. явно този който легна зад мен в
тъмното е бил той... Беше така мило и красиво.. аз само го гледах как
спи. Отвори очи, погледна ме... Усмихна се и ме целуна леко по
устните... гледаше ме въпросително. Аз също се усмихнахи го целунах,
прегърнах го и заспахме така <3 усещах как диша леко и толкова
успокояващо... чувствах се сигурна в прегръдката му. След като се
събудихме сутринта към 11... не си казахме нищо по въпроса - бяхме заети
да се прегръщаме и целуваме. Аз знаех че ме обича и все още е така, и
той знае че е всичко за мен .... обичам го <3 <3"
Еси
"Не мога да
разкажа само една случка за мен и моя приятел, те са безброй, океан от емоции и
преживявания!Ние сме едно цяло, нефункциониращи добре,когато сме далеч един от
друг.Всичко в главата ми е една усмивка и ако мога да обобщя как се чувствам,ще
кажа само щастлива!Щастлива,че го срещнах,щастлива,че съм с него, щастлива,че
съм влюбена!"
Елица, 23г
Благодарим на всички,които ни писаха!Историите Ви са много красиви и вълшебни,запазете любовта си и се обичайте! :) Честит Празник от нашия екип!
No comments:
Post a Comment