Преди години, когато срещнехме някой познат на
улицата и той ни попиташе от любезност „Как си?” , отговаряхме с половин уста
„Горе- долу”. За да не ти завиждат или да не предизвикаш лошия късмет си беше направо модерно да се оплакваш. Ако
за последните месеци ти се е случило едно единствено неприятно нещо, точно за
него да разкажеш, с елемент на драма в гласа. Така в нас остава чувството, че
сме защитени, че едва ли не сме застраховани от лошите събития. Днес е обратното. Каквото и да ти се случва си
длъжен да си щастлив, да си усмихнат и ведър.
Позитивно мислене, духовни учения, езотерика….Това
ли е новата мода? А как да се интересувам от душата си, ако нямам работа и
средства, ако се налага да работя на две места, за да оцелявам, ако страдам и отвътре
съм почти мъртъв.
Тези два противоположни подхода към живота
имат обаче нещо общо– отричат или направо вървят срещу истинското ни усещане.
Стимулират лицемерието. Всеки от нас има поне един познат, който много се
гордее с това, че е винаги усмихнат и изобщо не си дава сметка, че понякога е
просто озъбен. Мислим си, че заблуждаваме околните, а всъщност най- много
вредим на себе си. Не си даваме сметка, че това разминаване между вътрешното ни
усещане и това което показваме отвън „изяжда”, като истинско чудовище огромна
част от нашата енергия. Енергия, която можем да вложим в куп полезни и градивни
неща. В усилие за промяна на неприятната ситуация, в креативност или
творчество. Да си постоянната жертва или пък непрекъснат оптимист си е равно на
изкривяване на реалността. Има ли значение в коя посока ще я изкривим? Все е
половинчата.
Научете се да се отдалечавате от моментната
картинка на живота си и да я виждате цялата. Ако днес се чувствате жертва на
обстоятелствата, отстъпете една крачка назад и се опитайте да видите
ситуацията, като микроскопична част о пъзела на вашия живот. И не забравяйте, че когато сме безкрайно
тъжни, и когато сме еуфорично щастливи ще сме прави, ако си кажем „И това ще
мине!”
Нека не се страхуваме да усещаме това, което
се случва в нас! Да му дадем въздух и глас! Да превърнем честността към себе си
и към света в мода! Сигурна съм е ,че Животът ще ни се отблагодари за това!
Автор: Аксиния Цветанова
2 comments:
Авторката е страхотна не само в писането, но и в телепатията. Точно преди два дена се замислих, че напоследък като ме питат как съм, отговариам все "добре" без да намирам нищо друго да добавя, просто защото така се чувствам, но у мен оставаше едно чувство сякаш не съм задоволила събеседника си с нещо "по-така", например оплакване за несполука. усетих, че тази празнота се е появила от автоматизма на вечното оплакване, който явно съм успяла да изкореня! Благодаря на авторката, че ми припомни за постигнатата Честност!
Аз смятам, че щастието е въпрос на избор и Е възможно да си винаги усмихнат без лицемерие. Всеки един човек, във всеки един момен може да намери за какво да се усмихва... а усмивката предизвиква още усмивки :) Ако се научиш да си благодарен за това, което ти се случва и винаги намираш позитивното във всяка една ситуация, няма да имаш лоши дни!!! Както казах, щастието е въпрос на избор. Ако искаш да имаш хубави дни - ще имаш хубави дни. Ако искаш да са "горе/долу" - ще са "горе/долу".
Ако щастието е мода, то това е най-прекрасната мода на света :)
Post a Comment