Дом.Няма на света по-специално нещо от това да се завърнеш вкъщи.Но не просто в материалното измерение на дома,а в неговата духовна същност.Стените,пода,прозорците и вратите,всичко това само дообрисува представата за мястото,което наричаме свой дом.
Когато го имаш и си там често пъти не го цениш достатъчно,не виждаш малките неща- как са сгънати кърпите в банята,как ухае на топла супа в кухнята,колко удибно е да седнеш на дивана с книга в ръка или да спиш в своето легло.Но напуснеш ли го първият път всичко те тегли обратно назад,спемените за хубавите вечери,сладките летни сутрини или мързеливите неделни дни в леглото.И винаги чакаш с нетърпение връщането обратно.
“Home is a place you grow up wanting to leave, and grow old wanting to get back to”
Млад си,искаш бързо да пораснеш,да напуснеш дома,да бъдеш самостоятелен,да вкусиш всичко,което животът ти предлага.Чакаш да дойде заветния миг на завършване на гимназия и с диплома в ръка да заминеш,да напуснеш родното място.
И когато този момент дойде-събираш багаж,виждаш детските си играчки в кашоните с надпис"за мазето",които са отделени старателно от мама.Намираш старото си тамагочи,или картички с футболисти на брат си.Отваряш следващия кашон и там те чакат миришештите ти листчета или салфетките,които сте събирали с приятелките ти от детството.А дали някъде те не правят същото сега?В следващия са барбитата и всички техни дрехи.Като дете винаги се питах дали след като заспя те не оживяват и не си говорят и танцуват цяла нощ като в приказката "Цветята на малката Ида"? ;)
Спомен след спомен минава,поглеждаш през прозореца и виждаш мястото,където сте играли на "криеница",на "народна топка" или на "стражари и апаши".Усмихваш се,това е минало,което няма да се върне,но пазиш дълбоко красивите детски моменти.Помниш децата,с които си ги преживяла и знаеш,че и те те помнят и когато след години разказваш историите за отминалите години, ще ги пазиш още дълбоко в съзнанието си.Затова не бързай да порастнеш,наслади се на безгрижното детство,играй, докато можеш,събирай прекрасните детски спомени,защото след време ще се връщаш назад и не искаш да съжаляваш,че си ги изпуснал.
Можеш да отрониш по една сълза,нормално е,здравословно е.Вълнуваш се,започваш нова глава от живота си.Сега!Веднага!Бъди смел,пази спомените дълбоко и бъди готов за много нови в вълнуващи неща!
А домът винаги ще е там,където се чувстваш най-добре,а не задължително зад тези 4 стени.
Там,където е семейството,там,където е смехът и радостта.,там,където е любовта! <3
No comments:
Post a Comment