Историята на едно фотоапаратче

Мечтата на един фотоапарат

разказ

Аз съм обикновен фотоапарат,от тези не толкова специалните големи и придаващи важност на хората,които ги използват.Аз съм черен, плосък и малък.

Но един ден, седейки си на витрината на огромния и лъскав мол с хилядите хора обикалящи и пръскащи пари,  едно русокосо, високо момиче с големи букли и обувки с леопардови щампи, на които едвам стоеше, ме загледа."О , трябва си купя този апарат" говореше тя на нейния клонинг,но явно беше друго русокосо момиче с огромна коса и обувки,на които и цирковите актьори не биха успели да запазят равновесие."Нали знаеш,че след 2 дни е рожденния ми ден и татко ми даде достатъчно пари за партито и за подаръци ииии си мисля да си го взема,че моя ония предишния нали се сещаш как го изгубихме на предната почивка дето бяхме тоооолкова пияни,че не помнехме къде са ни портмонетата!ХАХАХАХА"

От цялата тази дандания ,която излезе през иначе перфектно изглеждащата и начервена уста,разбрах само,че ще ме купят.И така след 10 минути бях на дъното на чантата и пълна със фиби за коса,цигари,изкуствени мигли,нокти,ярко червено червило ,мобилен телефон и портмоне.Никои от другите предмети там не беше особено разговорлив,всички те стояха там-изморени,изхабени и отегчени.Не исках да ме застигне същата съдба.

От малкото думи,които разменихме разбрах,че така обикалят в тази чанта всеки ден безброй много часове."Каква загуба на време" помислих си аз.Винаги бях мечтал да снимам красиви гледки,пейзажи,природа и забележителности.Исках да присъствам на най-важните моменти в живота на един човек-сватба,изписване от родилен дом,рожденни дни ,празници....всичко,но не и това...Не исках да бъда на дъното на дамска чанта!

Изведнъж усетих ръката на русото момиче,която ме вдигна нагоре и докато се усетя "ЩРАК"!

Вече първата ми снимка беше запечатана на картата памет и каква беше тя се питате...ами не беше нищо подобно на моите очаквания.Блондинката и нейния клонинг се снимаха пред оледалото в тоалетната на мола.Това беше моята първа снимка!Две момичета в тоалетна!Защо по дяволите тоалетна?Няма ли други места,на които да се снимат?Няма ли паркове,градини,хубави забележителности в градовете им?Защо не снимат красотата навън?....Нека оставим местоположението настрани.На пръв поглед на снимката се виждат две симпатични момичета,нищо,че косата е изкуствена,миглите и ноктите също....а и лицата им почти не се виждат от огромното количество фон дьо тен...но иначе са симпатични девойките.Да пренебрегнем тези факти и да преминем към смущаващия елемент ...устните им!?!Питате защо?Ами те не приличат на устни,а на човката на патока Доналд от едноименното детско филмче или както приятелят ми от магазина телефона LG обичаше да ги нарича "кокоши дупета".За бога, момичета, не го правете!Не знам дали изобщо прегледаха снимката или веднага ме пуснаха отново с чантата.

Последваха дни ,в които батериите ми свършваха толкова често колкото пъти червило си слагаше на ден Блонди.Да,така реших да я нарека.Никога не запомних името и,бях достатъчно отегчен да снимам нея ,устните,косата и и приятелките и.Еднообразието ме убиваше,всяка вечер ги заснемах с различни тоалети,но с еднаква стоика.А тя беше лека чупка в кръста,свита ръка в лакътя държаща цигата ,усмивката,която вече споменах и поглед тип "Аз съм най-голямата"!Бях изморен от това,исках приключения,исках красота,исках природа,а получих ....блондинка!Извинявам се,ако с историята си обиждам блондинките,всъщност тя даже не беше истинска блондинка,така че цветът на косата няма значение.

Един ден след поредната луда нощ се озовах рано сутринта на сепаре в заведение...бях сам,беше тихо.И тогава разбрах,бях свободен!Сега само очаквах някои човек да ме вземе и отново можеше да има надежда,че ще получа снимките,които жадувах да правя.Изминаха няколко часа,а аз още стоях недокоснат.Почти бях загубил надежда,че ще дойде някой,когато в помещението влезе едно момиче.Оглеждаше се и явно търсеше нещо.Беше нисичка,слаба,с красива усмивка,на която се надявах никога повече да не видя човката на Доналд.Прииска ми се да ме намери и да ме вземе със себе си.Когато през вратата влезе и едно момче вече нямах търпение да видя новите си собственици."Мислиш ли,че портмонето е още тук,Марти?" чух я да пита момчето."Не знам,но трябва да забраниш на сестра си да идва по такива места,погледни на какво прилича..."Усетих топлата ръка на момичето с хубавата усмивка да ме взима,бях спасен!"Знаеш ли,не намерихме портмонето,но мисля,че фотоапарата ще ни свърши прекрасна работа"

На следващият ден заминах за Лондон,където двамата бяха студенти!И най-накрая моето приключение започна!Без повече снимки в тоалетни! 

Всяка прилика с действителни лица е напълно случайна! ;)