Модерно ли е да си щастлив?

Преди години, когато срещнехме някой познат на улицата и той ни попиташе от любезност „Как си?” , отговаряхме с половин уста „Горе- долу”. За да не ти завиждат или да не предизвикаш лошия късмет  си беше направо модерно да се оплакваш. Ако за последните месеци ти се е случило едно единствено неприятно нещо, точно за него да разкажеш, с елемент на драма в гласа. Така в нас остава чувството, че сме защитени, че едва ли не сме застраховани от лошите събития.  Днес е обратното. Каквото и да ти се случва си длъжен да си щастлив, да си усмихнат и ведър.

Позитивно мислене, духовни учения, езотерика….Това ли е новата мода? А как да се интересувам от душата си, ако нямам работа и средства, ако се налага да работя на две места, за да оцелявам, ако страдам и отвътре съм почти мъртъв.

Тези два противоположни подхода към живота имат обаче нещо общо– отричат или направо вървят срещу истинското ни усещане. Стимулират лицемерието. Всеки от нас има поне един познат, който много се гордее с това, че е винаги усмихнат и изобщо не си дава сметка, че понякога е просто озъбен. Мислим си, че заблуждаваме околните, а всъщност най- много вредим на себе си. Не си даваме сметка, че това разминаване между вътрешното ни усещане и това което показваме отвън „изяжда”, като истинско чудовище огромна част от нашата енергия. Енергия, която можем да вложим в куп полезни и градивни неща. В усилие за промяна на неприятната ситуация, в креативност или творчество. Да си постоянната жертва или пък непрекъснат оптимист си е равно на изкривяване на реалността. Има ли значение в коя посока ще я изкривим? Все е половинчата.

Аз ви предлагам да въведем една съвсем нова „колекция” в модата на живота– Честността. Честността да съм такъв какъвто се усещам в момента. Мислите ли, че ще ни струва „скъпо”? Може би в началото ще е като limited edition, но с времето ще разберем колко много сила, време и напрежение ни спестява. Не ви ли се струва страхотно  шефът ви просто да можеше да каже: „Днес имам лош ден, случва ми се нещо неприятно в личен план, но ще се опитам да съм максимално полезен” Така няма да приемате лично лошото му настроение и това ще се отрази минимално на съвместната ви работа. В противен случай, може да избухне (съвсем несъзнателно) по незначителен повод, за да намали собственото си напрежение, а ще нарани хората около себе си. Това важи за всички нас, за мен и за теб. Плачете, когато ви се плаче и се смейте, когато ви се смее. Така ще се научим да живеем живота в неговата пълнота, а не в едната му изкривена половина. Не казвам, че е лесно, защото когато ни боли ще го усещаме, но и когато душата ни пее отново ще го усещаме. Обединяващото цяло между болката и щастието сме самите ние, а ние сме много повече от всеки един отделен момент в живота си, не мислите ли?

Научете се да се отдалечавате от моментната картинка на живота си и да я виждате цялата. Ако днес се чувствате жертва на обстоятелствата, отстъпете една крачка назад и се опитайте да видите ситуацията, като микроскопична част о пъзела на вашия живот.  И не забравяйте, че когато сме безкрайно тъжни, и когато сме еуфорично щастливи ще сме прави, ако си кажем „И това ще мине!” 

Нека не се страхуваме да усещаме това, което се случва в нас! Да му дадем въздух и глас! Да превърнем честността към себе си и към света в мода! Сигурна съм е ,че Животът ще ни се отблагодари за това!

Автор: Аксиния Цветанова