Наскоро прочетох подобна статия и ми се искаше да предам моите мисли по нея.Не че отдавна съм била на 18,има няма 5-6 години,но от дистанцията на времето винаги изглежда колкото близо,толкова и далеч.
Вчера докато се прибирахме с приятеля ми към вкъщи минахме покрай едно кафе/заведение,намиращо се на голям булевард.Не се изненадах много от ситуацията в него-бе пълно с 17-18 годишни младежи,всичките доста почерпени,друсащи гюбеци и гонещи се по улицата под звуците на една чалга песен,която звучеше толкова неописуемо абсурдно,че дори няма да коментирам текста и. Но най-лошото не беше това,а начинът,по който тези млади хора ни изгледаха,докато минавахме покрай заведението-надменно и злобно.
Кога 17-18 годишните станаха такива?
И аз бях на тези години и аз се забавлявах и танцувах,но бях изпълнена с очаквания,с мечти,с идеи и гледах света със светнали очи.Защо от поколение на поколение младежта върви надолу и надолу?Това ли са хората,които "трябва да оправят положението"?
Ако продължа с размислите по темата може би ще напиша неща,които няма да се харесат на много хора,а не това е темата на поста ми.
Иска ми се,който прочете този пост да се замисли върху това какъв е в момента и дали е доволен от себе си,а може би и ще се помисли върху написаното по-долу.Не знам дали,когато бях на 18 щяха да ме впечатлят тези съвети,но определено са малки истини.
1.
Докато не се изгубиш,няма как да се намериш.
Няма точно обяснение на изречението.Много пъти в живота си човек се чувства изгубен,без посока,но именно в тези моменти се осмислят най-важните за нас неща и можем да намерим себе си,да вземеш правилните решения и всичко да си дойде отново на мястото.
2.
Приемете промяната-без значение какво е положението Ви в момента,то винаги може да се промени.За всяко нещо си има причина,може да не е видно отначало,но с времето ще разберете.В един филм някой каза "....понякога промяната е всичко".И наистина е така,тя идва точно,когато се нуждаеш от нея.
.jpg)
